http://www.isul.eu

Доцент д-р Диана Петрова Попова, дм

Доцент в Университетската катедра по УНГ болести

Медицински Факултет

Медицински Университет - София

Телефон: +359 2 9432 350

E-mail: D.popova@abv.bg

Образование:

1979 -1985 - Висш медицински университет - София

1992 - Специалност по УНГ болести

1991 - Доктор на науките

Трудов път:

1987 - докторант в Катедрата по УНГ болести при МБАЛ „Царица Иоанна” ЕАД

1991 - Главен асистент в Катедрата по УНГ болести при МБАЛ „Царица Иоанна” ЕАД

2006 - Доцент

Научна активност:

48 публикации в български и чуждестранни издания

Член е на:

• Български лекарски съюз
• Научното медицинско общество по оториноларингология
• EAONO

Основни приоритети:

• Аудиология     

Телефон: +359 2 9432 350   

Попова   / Диана Попова-Телефон: +359 2 9432 350   / Диана Петрова Попова 

 

 Йовка Любенова Спиридонова 

Телефон: +359 2 9432 493  / E-mail: Doc.spiridonova@abv.bg 

Образование:

1966-1973 - Висш медицински университет - София

1978 - Специалност по УНГ болести

1977 - Доктор на науките

1977 - асистент

1987 - доцент

Трудов път:

1973 -1974 - ординатор в ОБ гр.Ловеч

1974-1977 - Редовен аспирант към Катедрата по УНГ болести - София

1977 -1987 - Асистент в Катедрата по УНГ болести

от 1990 - Завеждащ сектора по аудилогия в Отделението по функционална оториноларигология при МБАЛ „Царица Иоанна” ЕАД

Научна активност:

122 публикации в български и чуждестранни списания по оториноларингология, участие в “Ръководство по УНГ болести” – учебник за студенти и специализанти 1998г.

Член е на:

• Български лекарски съюз
• Научното медицинско общество по оториноларингология
• EAONO
• Асоциация по кохлеарна имплантация
• Съюз на глухите в България
• Член на немското дружество по акустика и слухопротезиране ( UNIONHörGERÄTEAKUSTIKER )

Приоритети:

Отология, аудиология  

 Почина професор д-р Кунчо Кунев, дмн

Ръководството на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” с прискърбие съобщава, че на 3 декември 2010 година ни напусна професор д-р Кунчо Кунев, дмн – началник на Клиника по уши-нос-гърло към болницата, заместник-декан на Медицински факултет, София, национален консултант по УНГ-болести.

Погребението ще се състои на 5 декември 2010 година от 12 часа в Новия гробищен парк на кв. Бояна.

Поклон пред паметта и делото му!

 Контакти

УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ"

ул. „Бяло море” №8

София 1527

Телефонна централа: 9432170

Факс: 9432144

Пресцентър: E-mail: presscentar@isul.eu, повече>>

Актуални новини, обяви, конкурси, др. повече>>

„Договори и договорни партньори”: E-mail: dogovorni@isul.eu, повече>>

Подаване на сигнали за корупция и конфликт на интереси на:

WEB адрес http://anticorruption.government.bg/report/content.aspx?p=12 и/или на телефони 9443385; 9441423; факс 9442594 (Регионален център по здравеопазване, София) повече>>

 Професор д-р Кунчо Кунев, 

Професор д-р Кунчо Велев Кунев, дмн

Ръководител на Университетската катедра по УНГ болести

Заместник декан на Медицински Факултет

Медицински Факултет

Медицински Университет - София

Началник на Университетската клиника по УНГ болести

Национален консултант по УНГ болести към Министерството на здравеопазването

Образование:

1973-1979 - Висш медицински университет - Пловдив

1974 - Специалност по УНГ болести

1979 - научно-образователна степен – “Кандидат на медицинските науки”

1979 - Специализация в Научен Институт по УНГ болести, Санкт Петербург, Русия

1986 - Специализация в Болницата “Босико”, Париж, Франция

1994 - Специализация в Онкологичния център на Мемориъл хоспитал, Ню Йорк, САЩ

1995 - научна степен – “Доктор на медицинските науки”

Трудов път:

1972 - Ординатор в УНГ отделение, РБ гр.Бургас

1972 - Стажант-асистент към Катедрата по УНГ болести, МА София

1981 - Главен Асистент към Катедрата по УНГ болести, МУ София, при МБАЛ „Царица Иоанна” ЕАД

1991 - Доцент към Катедрата по УНГ болести, МУ София, при МБАЛ „Царица Иоанна” ЕАД

от 2003 - Професор към Катедрата по УНГ болести, МУ София, при МБАЛ „Царица Иоанна” ЕАД

Научна активност:

Над 108 публикации в български и чуждестранни списания по оториноларингология

Рационализация: “Връщателно устройство за изследване на вестибуларен анализатор”

Член е на:

• Български лекарски съюз
• Научно дружество по оториноларингология
• Американска Академия по УНГ болести

Приоритети:

• Изграден съм като поливалентен хирург по УНГ болести, извършвам всички видове операции в нашата специалност.
• Работя хирургията на ларинкс, фаринкс, парафарингеално пространство, карциноми на езика и метастатичната болест на шията.
• Работя СО2 лазер хирургия.
• Работя консервативните, селективните и модифицирани и радикални шийни дисекции на шията.
• Работя нос и околоносни кухини с реконструктивна хирургия и тумори,
• Саниращи операции на ухото, слухоподобряващи тимпанопластики, осиколопластики и стапедопластики.
• Оперирам тумори на слюнчените жлези - гл. паротис, субмандибуларна жлеза и туморите на щитовидната жлеза, тонзилектомии и аденотомии.
• Владея уникална оперативна техника - кохлеоимплантация при глухи деца, което е най-голямото постижение в настоящия момент в страната ни.

 

Професор д-р Кунчо Кунев, дмн -Заместник декан, Сектор „Научна-дейност и развитие на научните кадри”   

Кунчо Велев Кунев /

д-р Кунчо Кунев 

 

 

http://medfac.mu-sofia.bg/  

http://www.health.bg/ 

http://mu-sofia.bg/ 

http://www.mh.government.bg/ 

http://www.utrezavseki.org/  

Доц. Диана Попова

Амбулаторни прегледи

14-18

14-17    11.Доц.Йовка Спиридонова Амбулаторни прегледи 14-17 14-17 14-16.30

 

 http://www.isul.eu  На 03.12.10 ни напусна завинаги професор д-р Кунчо Кунев, дмн 

Ръководител на Университетската катедра по УНГ болести

Заместник декан на Медицински Факултет

Медицински Факултет

Медицински Университет - София

Началник на Университетската клиника по УНГ болести

Национален консултант по УНГ болести към Министерството на здравеопазването   

http://www.medfaculty.org    

Prof.Dr. Kuncho Kunev

CV:
Since 2005 – employed as a specialist oto-rhino-laryngologist at “Vita” Hospital

Education: higher, medicine;
Higher Institute of Medicine, Plovdiv, 1970

Specializations and acknowledged specialties:
1. Specialization in Leningrad– oto-surgery
2. In Paris – University hospital “Bosico”, Prof. Trotu
3. New York – Memorial Cancer Center, Prof. Fresh

Publications:
Author of more than 100 publications and number of textbooks in Bulgarian and English

Foreign languages: Russian, French and English

Member of editors of magazine “Pro otology” and of “Medical review
Member of the Bulgarian Association of oto-rhino-laryngology
Member of the Bulgarian Union of physicians
Member of the American Academy of ORL surgery of head and neck 

Проф. д-р Кънчо Кънев

CV:
От 2005 г. - назначена като специалист Ото-рино-laryngologist в болница "Вита"

Образование: висше, медицина; 
ВМИ, Пловдив, 1970 г. 

Специализации и признати специалности:
1. Специализация в Ленинград-Ото-хирургия
2. В Париж - УМБАЛ "Bosico", проф. Trotu
3. Ню Йорк - "Мемориал Cancer Center, проф. Fresh

Публикации: 
Автор на над 100 публикации и броя на учебници на български и английски

Чужди езици: руски, френски и английски език

Член на редакторите на списание "Про отология" и "Медицински преглед
Член на Българската асоциация на Ото-рино ларингология
Член на Българския съюз на лекарите
Член на Американската академия по УНГ хирургия на главата и шията 

 http://m.trud.bg

vita@vita.bg    

В родилните домове на държавните болници няма апарати, с които още на втория ден от живота на бебето установяват дали то чува или слухът му е увреден. Става дума за т. нар. неонатален скрининг.

"Да, големи длъжници сме на малките ни пациенти", потвърди националният ни консултант по заболяванията на ушите, носа и гърлото проф. Кунчо Кунев (виж интервюто по-долу ), потърсен от "Труд" по проблема. Специалистът е на мнение, че всеки родилен дом трябва да разполага с такъв апарат. "А колко ни трябват? Поне 28 за всяка област, както и за водещите болници, т. е. около 50 за цялата страна. За целта са нужни около 300 000 лв.", изчисли професорът. И добави: "Имаме обещанието на Министерството на здравеопазването, че нужната за целта програма най-сетне ще стартира! Да се надяваме, че проф. Анна-Мария Борисова ще ни подпомогне в това дело."

Оказа се, че с важния апарат в столицата разполага само Първа АГ болница "Св. София" (бивша "Тина Киркова"). "Има обаче и някои частни като "Токуда", които веднага са си купили апаратурата и я рекламират", добави професорът. Специалистите от клиниката и катедрата, които проф. Кунев завежда, нямат нищо против да обучат кадри, които да установяват проблема по-рано. Защото "Царица Йоанна" притежава много модерни апарати, които точно локализират къде е намалението на слуха. "Редът е следният: когато уредът за неонатален скрининг установи, че малките пациенти не чуват, те идват при нас, в ИСУЛ. А ние откриваме дали глухотата е пълна, при колко децибела и т. н.", каза още докторът. Без важното изследване в родилния дом няма как дори да се подозира за проблема. 

При малките деца се наблюдават два вида глухота. Първата, прелингвална, се установява преди развитието на говора на детето. Тя най-често е вследствие на проблеми, възникнали във вътреутробния живот на детето. Майката може да е прекарала вирусни, инфекциозни заболявания, генетични. Екипът на проф. Кунев миналата година провежда проучване при деца с т. нар. приемна глухота с нормално чуващи и нечуващи родителите. Оказва се, че някои от мъниците с чуващи родители носят ген на глухота, който се предава на поколенията.

По време на родилната дейност също могат да се появят фактори, виновни за глухотата като тежко, ненавременно раждане, продължително престояване в кувьоз.

Вторият вид глухота, постлингвалната, се отключва, след като детето започне да говори. Причината най-често е вирусно заболяване или в резултат от вземане на ототоксичен антибиотик. Не е изключено слухът да намалее и от лекарства срещу менингит (в такъв момент докторите се стремят да спасят живота на детето, въпреки че понякога впоследствие се стига до оплаквания със слуха). 

Как родителите на пеленачето да разберат, че детето им не чува, ако в родилния дом няма специализирания за това апарат? Има рефлекси, по които можем да се ориентираме, казват лекарите. Проф. Кунев си спомни следния случай: "Едно детенце дойде глухо, а баща му заяви, че бил сигурен в това, още когато синът му бил на 2 месеца. Попитах го как така. Той отвърна: аз работя в конезавод. И като се роди конче проследявам всичките му рефлекси. И веднага се ориентирам чува или не. По нещо разбрах, както при животните, че нещо при моето дете не е наред. През първия месец лекарите ми казаха, че няма защо да се притеснявам. Но през втория аз вече бях сигурен, че не са прави." 

Според лекарите до шестия месец проблемът със слуха при детето трябва да бъде открит. А ако то е глухо, да се протезира. Само така малкото ще започне да приема, че в околния свят съществуват и звуци, не само картини. До годинка детето се оперира.
Спасение за глухите деца са кохлеарните (ушни) импланти. Здравната каса плаща за всеки от тях по 28 000 лева. "Но за 10-11 г., откакто са достъпни у нас, те претърпяха силно развитие. В момента се предлага четвъртото им поколение, което обаче е и по-скъпо", обясниха лекарите. Годишно в ИСУЛ поставят имплантанти на около 60 българчета.

Често бабите казват: Чух те, но не те разбрах. Защо? Слухът го има, но обработката я няма. Същото е и при новороденото. То може да има проблеми в мозъчната кора, затова и резултатите след поставените кохлеарни имплантанти са различни. Но още след първия месец на включването им, родители разказват как погледът на детето им станал друг, защото то вече разбира, че нещо става около него, че има шумове.

Проф. Кунчо Кунев: Над 80 децибела и почти оглушаваме

Проф. Кунчо Кунев е национален консултант по заболяванията на уши-нос-гърло. Завежда клиниката и катедрата по УНГ в Университетската болница "Царица Йоанна"-ИСУЛ, член е на Американската академия по оториноларингология.

- Какво да правим, проф. Кунев, за да пазим слуха си?

- Навсякъде в съвременния живот има шумови фактори, които увреждат слуха: и в ресторанта, където се сблъскваме поне със 150 децибела, и в дискотеката - също. Слава Богу, отмина времето на уокмените, но пък сега се слуша музика на мобилния телефон. В клубове се стреля без съответните заглушители, а да не говорим за производствените фактори и шумове. Макар че напоследък заради напредването на технологиите нямаме толкова вредни фактори. 

- Каква е границата, над която децибелите не би трябвало да скачат?

- За различните производства има различни стандарти. Но максимумът е 50-80 децибела. Не трябва да бъдат повече.

- Знаем, че вече близо 2 млн. българи имат проблем с кръвното налягане. А колко със слуха?

- Въпросът ви има отношение към кръвоснабдяването на вътрешното ухо. Действително вътрешното ухо се храни от една малка лабиринтна артерия, реално мозъчен съд. При един спазъм, грубо казано при инфаркт на вътрешното ухо, също се стига до приемно намаление на слуха. Не един или двама пациенти са ми казвали: "Както вървях по улицата и изведнъж ми писна ухото. А слухът ми се увреди." Или: "Вечерта си легнах, а на сутринта не чувах." Това също е резултат от съдовите проблеми, които възникват.

- От колко години поставяте кохлеарни импланти на деца с проблем със слуха?

- От 11 години. Проф. Иван Ценев беше пионерът, той започна това благородно начинание у нас. В момента в нашата клиника има около 380 пациенти с такива импланти. Апаратите, които поставяме, са от 2 части: едната се имплантира под кожата, а другата е външна. В началото, когато бяхме по-неопитни, правехме операцията за 2 часа, сега най-много за един. Точната диагноза идва от аудиолозите, накрая следва тежкият труд на родителя. Защото изискванията към майките и татковците са всеки ден да се занимават с рехабилитацията на детето. Те ежедневно трябва да учат децата си да говорят след имплантацията.

- Какви са резултатите?

- Семейства, които са мотивирани и искат детето им да се научи да говори, постигат добри резултати. Обратното, където не работят с децата си, резултатът не е блестящ. Ами и в училище едни деца се учат добре, а други - по-зле. Не е само при ушите. Защото ние чуваме с мозъка си, не с ушите си.

Проф. д-р Кунчо Кунев – национален консултант по ото-рино-ларингология повече>>   

Виж галерия1 2 3 »

Поне 30 процента от платените от държавата слухови апарати м.г. са били изписани на пациентите, без да има необходимост. Така над 5 млн. лв. от заделените 17 млн. през 2009 г. са потънали безметежно в касите на фирми доставчици.

Това съобщиха пред “Труд” проф. Кунчо Кунев и доц. Диана Попова от университетската болница “Царица Йоанна” - ИСУЛ (виж интервюта с тях по-долу). Специалистите добавиха, че не може през 2008 г. раздадените апарати да са били 25 000 и през 2009-а да са се увеличили на 36 000. “Кой знае какъв брой ще достигнат до края на 2010-а. Аз, както започнах да работя преди 20 г., се даваха до към 2000 за цяла година”, спомни си доц. Попова.

Според разпоредбите в България всички пациенти имат право да получат слухов апарат. Плаща ги социалното министерство. “Но в момента така създадената система е на колективна безотговорност”, отсече проф. Кунев. И добави, че поголовно се изписват устройствата на възрастни хора, които не ги използват и ги държат в чекмеджето си.

Как става получаването на помощните устройства? Има създадени лекарски комисии към областните болници и медицинските университети. Броят им е около 60 и в тях има по трима медици (някога сред членовете са заседавали акушер-гинеколози, сега поне са само УНГ специалисти). Именно те изписват слуховите апарати, но нямат право да посочват вида им. Това е все едно да се изписват очила, но да не се определи диоптърът им. Или пък да се даде антибиотик на болния, но да не се уточни какъв. Обяснението е, че така не се нарушавало правото на избор на пациента.

След като докторът изпише апарата, следващият по веригата е социалният работник. Той посочва на болния всички внасяни слухови апарати и пациентът трябва сам да избере един.

И тук се задава въпросът - ама този апарат въобще дали е подходящ, дали не е подходящ, ще се адаптира ли слуховият апарат към съответния пациент. Това обаче не интересува никого. Въпросът е фирмата да си вземе своя дял, коментираха докторите. И добавиха, че в тази пътека на получаване на устройството няма виновен служител. На мушка не може да се вземе лекарят, защото той заявява:“Аз не съм изписал точен апарат.” Социалният работник пък отвръща: “Пациентът избра апарата.” Друг е въпросът, че болният сам не може да реши кой е най-подходящият за него.

“Апаратите биват аналогови и цифрови. Има и още една тънкост - аналоговите струват зад граница 5-6 долара, а държавата плаща за тях 406 или 480. Печалбата е огромна”, казаха лекарите.

При проверки се оказало, че само и само доктор от провинцията да изпише апарат, рисувал нужната за това аудиограми. Установени са и търговски връзки между ушен лекар, социален работник и фирма доставчик. Те само разменят протоколи, без да има реален пациент и източват пари.

“Имаме пациенти, които идват с по няколко апарата и ни питат какво да правят с тях, защото пак не чуват. Ами, как да чуват, като са взели неподходящ. Защото не са се консултирали със специалист”, каза проф. Кунев. Има хора, които след операция започват да чуват. А на втори - може да им се помогне по друг начин. А не и при най-малкото намаление на слуха да се отпуска слухов апарат без нужда.

Сред куриозните случаи на раздадени устройства, които не са осигурили добър слух на болния, са пациенти, които просто... са имали ушна кал. И след почистването й са си върнали слуха.

“Раздаването на апарати по селата продължава. Последните сигнали са за Русенско. Затова механизмът на отпускането им задължително трябва да се промени”, категорични са двамата експерти.

Какво да се промени?

Експертите предлагат:

* Пациентът с проблем със слуха в общината да има медицински паспорт или досие, от което да се разбира какъв слухов апарат му е изписан.

*Да има определен минимум от изследвания, не само слухови, преди отпускането на устройството.

* Ако пациентът може да се оперира, това да се направи, а не да се разчита на апарат. А ако човек не е доволен, да може да отиде при съответния лекар и да знае, че той е отговорен за това.

Професор Кунчо Кунев: Няма отговорни за надписването!

Проф. Кунчо Кунев е националният консултант на България по заболяванията на уши, нос и гърло. Завежда клиниката и катедрата по УНГ в столичната университетска болница “Царица Йоанна” - ИСУЛ. Член е на много наши и чужди научни дружества, сред които и Американската академия по оториноларингология.

- Как така за слухови апарати, които струват 5-6 долара, държавата ни плаща над 400 лв., проф. Кунев?

- Нямам нищо против аналоговите апарати! Даже някои вносители убеждават колко са добри, но ако социалното министерство плаща за тях по 20 лв. А не 20 пъти повече! Тук е мястото да ви дам следния пример: за изпълнението на болнична и доболнична ушна помощ в България годишно се отделят 17 млн. лв. В същото време за слухови апарати, които стоят в шкафчетата на бабите, също се дават 17 млн. лв. Правилно е, когато се налага, да се изписва и по-скъп апарат дори, но само ако той ще върши работа и със сигурност ще се употребява!

- Кой е изготвил листата, в която са изброени всички видове устройства и от тях пациентът сам трябва да си избере? Друг е въпросът доколко той е компетентен.

- Лично аз няколко пъти съм питал социалното министерство защо се осребряват и аналоговите апарати. Но от ведомството са ми отговаряли, че експертите им знаели кои са аналогови и кои - цифрови. Ами, ако има медицински одит, това лесно може да се установи. В момента се говори за реформа на болничната помощ. Според която ще се прехвърлят животоспасяващи лекарства, медицински изделия и помощни материали към Националната здравноосигурителна каса. Защото се обсъжда тя да започне да ги плаща. Тя също така сама ще си подбере определен брой специалисти, които ще започнат да изписват слуховите апарати. Дали тези лекари ще са 100 или повече, не е от значение. Важното е само те да имат право да ги изписват и те да се държат отговорни, ако има неоснователно отпуснати слухови апарати. Защото в момента отговорен няма!

- Какви други мерки трябва да се вземат за строг и адекватен контрол?

- Предлагаме да има например паспорт на слуховия апарат, документ - аудиограма в случая,която да доказва какво е наложило изписването му и т.н. И още нещо - не може да мълчиш, когато някои те попита защо се внасят такива и такива апарати, а не други. Защо са избрани тези и тези фирми, а не други. Всичко това поражда много въпроси.

Доцент Диана Попова: Раздават апарати като бонбони!

Доц. Диана Попова е специалист по заболяванията на уши, нос и гърло в катедрата и клиниката по УНГ в столичната университетска болница “Царица Йоанна” (бивша ИСУЛ).

- Какъв документ е достатъчен, за да се изпише слухов апарат, дори и пациентът да няма нужда от него, доц. Попова?

- Достатъчна е една лична карта. До тази ситуация на масово раздаване на апарати се е стигнало може би защото не за всеки проблем със слуха се изисква такова устройство. И така надписаните минават между капките.

- Какъв процент от населението не чува?

- Световните данни са за между 8 и 10 %. А над 65-70 г. проблемът става масов. Пак повтарям всички тези хора обаче не се нуждаят от устройството. Даже някои не се чувстват по-добре след използването му. Да не говорим, че пациентите, на които наистина са им необходими, трябва да се адаптират към апарата. Затова нашето мнение е категорично да се прекрати възможността някакви хора да обикалят по селата, да вземат личните карти на възрастните хора и да им раздават като бонбони слухови апарати! Фирмите веднага намират обяснение: “Ама, възрастните, които живеят в отдалечени села и трудно имат възможност да се придвижват, какво да правят?” Това не е решение! Дори по този начин пациентите се ощетяват, защото не могат да отидат в града, където специализирани комисии ще открият болестта им.

- Възможно ли е заради некомпетентно избран апарат да се стигне до усложнения?

- Апаратът има нужда от сериозно настройване, то за един обикновен бастуна има толкова изисквания... А пациентът - да се обучи как да го поставя. Да не говорим, че цифровите трябва да се напаснат към индивидуалния слух, което може да свърши единствено специалист. Без това и на най-добрата фирма да е устройството, то не върши работа. И пак парите са отишли на вятъра. 

 

 Кунчо Кунев 

35. УНГ болести Проф. Кунчо Кунев МБАЛ”Царица Йоанна”   

Скъпа поддръжка на слуха   

Диана Попова   университетската болница “Царица Йоанна” -